сряда, 2 юни 2010 г.

Политически BDSM

В името на равновесието в природата и в нашенското политико-социално-обществено пространство, едни хора лежащи моШно на стари лаври от около 2-3 години се активизираха.
Дали зададените от другаря Сиромахов от името на целия екип на "Шолото на Слави" са елемент на заобиколен и силно конспиративен(баш по мойта част) елемент от медийната кампания на "правителството" на републиката, или откровена почуда и учудващ приток на недементирала мисъл у едни интелигентни и способни в миналото люде, на които също не простиха годините? Т'ва е въпрос, по който дори и мойта дълбоко засегната от логорея личност не се изкушава да размишлява пространно.
Какво е обаче реалното положение...

Живеем в уникална държава, където се случват уникални неща...
Един телевизионен образ, който от години насам твърди, че единственият му досег с политиката е в това, че се занимава с политическа сатира и никога не би участвал в листа, си поръчва социологическо проучване, в което да си го мери с премиера, президента и парламента. Малко по-малко от година преди това искаше да вкара в парламента, официално под своето "попечителство", млада девойка, която макар и кадърна беше промотирана предимно с т'ва, че била се скарала на един министър, че пушел не където трябва... Аз съм се карал с разни хора в Лозенец за т'ва, че карат в насрещното по еднопосочните улички, може ли на следващите избори и мене някой да ме кандидатира? :)

Т'ва е много българска черта... ей тъй на за една вечер стана... Както пеехме за тоя, дето ш'а изхвърли боклука, така изведнъж станахме лудата опозиция. Красива е идеята, че от немай къде летоска тоя телевизионен образ пя по стадионите одата, която беше написана във възхвала на всевишния политически, духовен, научен и всякакъв друг вид бащица, който по това време вече беше заклеймен като враг номер едно.
Не знам дали за 50% влияние иде реч, обаче определено там е имало нещо, дето тре'а ад се дели...

И след като на ред малоумни изпълнения на бащицата, от 22:30 по една сериозно гледана национална телевизия се лееха не по-малко малоумни реакции, най-после по погрешка сякаш се яви адекватен респонс на последната глупост.
И в тоя миг точно, на фона на всички пост-модерни anti-humor изпълнения от преди това, Бобчо се почувства обиден и се изказа... Статията от първия линк по-горе като яло е забавна, ама поантата е следната:
" Ако иска да е водещ, да си прави шоуто. Аз не му се бъркам в тази работа. "
Изказване, което печели гранд-при за наглост. Слави Трифонов отдавна не е шоумен номер едно и това не се дължи само на изтощението и менталните деформации нанесени му от последните 20 години слава и безспорен успех, но и на факта, че на шоу-хоризонта вече години наред се вихри новият поп-идол на България Боби Би.
Подобно на подопечния си прототип(много ранен и очевидно доста несполучлив) на Брад Пит, Мони Дянков, самият Боби Би демонстрира завидни лексикални умения:
"Нито ме интересува дали ще води, дали няма да води, къде ще води, как го води. Това си е лично негова работа. Ама така да ме провокират с въпроси с щял да прави, да не прави... Не ме интересува. Това не ме интересува дали има въпроси той към мене."



Като цяло е изключително забавно да гледаш как две ярко дементирали от славата си личности си мерят каквото там им дойде използвайки национален ефир, особено когато сферите им на действие, поне според идеята за една съвременна демократична държава, са коренно различни, макар и с някои допирни точки. Или поне ш'а бъде забавно, докато официално не подкрепим финансово-икономческата криза с политическа, социална, бъбречна и всякакви там други.

Па да сме живи и здрави и да имаме какво да гледаме по телевизията! :)