петък, 29 октомври 2010 г.

И аз не препоръчвам...

...редица неща на редица хора, повечето от  които на високи държавни постове към момента на писането на това ми излияние.
Не ми се иска да ги споделям откровено обаче, щото все пак във виртуалното пространство няма нужда да се лее грозна реч... в прекомерни количества...

Не препоръчвам на държавата като цяло обаче да се старае всячески да си затрие образованието. Не препоръчвам на управниците ни да се отдават на старата максима, че необразованите хора са лесни за управление и цицане. Не препоръчвам на никой намиращ се на отговорен държавен пост да си позволява да дава преки квалификации за качеството на работата на една или друга държавна институция, била тя образователна, административна и прочее.
Не препоръчвам толерирането на частни учебни заведения, огромен интерес към които се поражда в малка част от хората заради добрите преподаватели(блазе на хората, в които са се съчетали желанието за образование и финансовите възможности), но в масите предимно поради лесната възможност да се използва "втория вариант".

И аз това се питам...


Не знам защо се учудвам, че пицаря на републиката за пореден път се изявява като 10-годишен разглезен пикльо, който има готов отговор за всяко обвинение, които гадните разбирачи биха посмели да му отправят. Очаквах, че мизерията, малодушието, семплотата и откровената малоумщина у тоя човек имат дъно... и че то е близко... Очевидно дъно няма...

Не знам как седи въпросът с протестирането за парно, преподавателски заплати и прочее битови грозотии, които държавата налага като проблеми в образованието, но съм сигурен в едно, ТРЯБВА да се покаже, ако е необходимо и с камъни по модела '96, че когато на човек е дадена трибуна, каквато има тоя (всяко друго обръщение би предположило минимална доза уважение), да си дава сметка кое е уместно и неуместно за казване.


Не препоръчвам на българския народ, да бъде някога отново толкова тъп колкото беше миналия юли месец... 'щото за пиянството на един тъп народ, ще плащат децата му, може би десетилетия напред... Да плеснем с ръце, драги ми връстници, па да метнем после и некой камък... щото вече според мен е задължително...

сряда, 4 август 2010 г.

"Лошото момче в страшния филм"(past tense)

Много ми беше драго тия дни да видя мисли на колежката Недялкова из публичното пространство... Баш ми стана драго... и едно такова емоционално комфортно... Много обичам когато намеря нещо в интернет, с което да съм силно несъгласен, щото ми дава хляб за размисъл... Още повече обичам като излиза изпод пръстите на интелигентни хора, щото т'ва значи, че констатирам различни гледни точки, а не просто нечии психически проблеми, както уви се случва в повечето случаи, когато хората пишат неща, които да предизвикат у мене толко силно несъгласие.
Ей на обаче, колежката Недялкова ме зарадва бурно... та чак реших да се заяда с нея... :D


Стар факт са противоречивите ми, клонящи към шизофренични емоции по повод хората, опоменати и коментирани в тая статия. Хубаво е, че има още романтици люде, които да могат да изразят едно позитивно мнение по един начин, който ги отличава от едни розови маси, които бяха популярни из малки кътчета на интернета преди години.

"Веднъж обаче чух, че ТЯ идва изведнъж, чакаш или... не."
И именно там е страшното... ТЯ дойде, а хората сякаш не разбраха. Трудно беше да разберат, поради щото когато умира човек то лесно се констатира лесно... Тялото или функционира, или не... С медийните образи обаче е далеч по-трудно. Щом иде реч за идеи, изкуство, верую и прочее емоционално-мисловни концепции, там ТЯ уви идва бавно и мъчително, а изведнъж идва само при мъртво-родените.
И в медиите и музиката, както е при хората, ако проблемите бъдат хванти овреме и бъдат взети разумните мерки, то всичко може да бъде наред... Но както при хората, така и при медийните субекти от НЕЯ можеш да бягаш, но не завинаги.
В случая с лошото момче тоя момент вече го изпуснахме. Ужасно тъжно е и въпреки т'ва, което някои хора биха казали относно моето мнение, то е всъщност пропито с много автоагресивни краски. Може би за тия почти 20 години видяхме една оксиморонна комбинация от смели решения и страхливо бягане от проблемите.
Лошото момче е продукт, то се купува от хората, понеже самото то е решило да се постави на пазара и да се продава, то само си е харесало ролята на "вафла". Лошото момче създаде страшно много, то разби много правила, които пречеха на хората да живеят катко им харесва. Това са факти, които никой не може да отрече и никой не би било редно да дръзне да му отрече заслугите. Относително обективния поглед обаче изведнъж довежда човек до ужасни заключения за развитието на нещата във времето...
И аз много пъти съм си казвал, че момчето си е наред... публиката не разбира... тя е виновна... Може би това означава, че публиката е "спечелила". Нейният вкус е надделял над разума и желанието да се правят добри неща по добър начин, без значение за коя сфера говорим. Тая идея лесно се прилага и към правенето на телевизия, и към музиката, и към политиката... Щото това, което съм видял и чул хората да пеят и да оценяват високо миналото лято по едни стадиони с нищо не се различава от т'ва, което направиха месец-два преди това в тъмната стаичка. Крачката от това да виждаш красотата на цветове-те и да си добро дете, което винаги казва на майка си до премиера връчвал с гордост и усмивка до уши награда на Ивана... То няма такава крачка... двете неща са едно и също... Хората всъщност са добре така... харесва им... те не се оплакват... за сега... 
Лошото момче всъщност сега в очите на масите е по-лошо от всякога... та той е в епогея си... Той дава на хората хляб и зрелища... Едно време ги подправяше и с екзотични непомнятни нам поправки като музика, поезия, послания... Сега е по-простичко вече... все пак е криза... А музиката, поезията и посланията са много, много скъпа стока.
"Публиката" е като на тенис-мач. Проблемът е че като върти глава и 'сякаш и от двете страни на мрежата седи все един и същи човек... Толкова ли е бърз този, че да може да играе тенис сам със себе си?! От едната страна е лошото момче на шоубизнеса, обичано и мразено еднакво безрезервно 'сякаш от всички едновременно, но все пак много успяло(или по-скро точно заради това успяло), а срещу него, от другата страна на мрежата седи лошото момче на политиката, точно толкова обичано и мразено, поради същите принципи и идеи. И двамата са велики, защото са разчупили стереотипите, точно както и двамта са мижитурки, понеже ги беше страх да играят по правилата. За всичкие ясно, но никой не иска да си признае, че едното лошо момче е просто откъсналото се и самоосъзнало се политическко алтер-его на другото. А най-големия враг ан всеки човек е винаги самия той, най-ожесточените спорове, винаги са тези, които протичат в нечия глава.

Стърчането на лошото момче отдавна стана самоцел. Едно време стърчането беше изящен похват за изказване, за демонстрация на идеи. Сега търчането е просто trademark, който се пази,, заради някогашната си ценност. Като ония дето изкараха пари от т'ва че притежавали земята под големя надпис "HOLLYWOOD", не че ако им върнат земята вместо пари ш'а я правят нещо... чукари, неплодорони, не стават за строеж... Ама могат да плашат с тая собственост... че ш'а разрушат един огормен културен символ, ако не им се угоди. И наш'то момче е така... има си едно стърчане, то го притежава, то сие негов trademark. Върху т'ва стърчане ен може да изгради нова кариера, не може да създаде нов образ или да подхрани стария и да го възроди... То може да е само бонус към нещо, а нещо няма.

Единственото нещо, което може да спаси нашето момче и аз се надявам, че наистина това се случва в момента и на есен ще видим в действие, е да излезе от полезрението на "публиката". Революцията отдавна приключи, сега се прави бизнес, а в бизнеса да стърчиш не винаги значи да си велик, поняго значи, че просто пречиш да се видят по-интересни неща...

Хората могат да остаряват като цървули или като катедрали, за идеите се отнася същото. "Лошото момче" и като човек и като идея може да избере, все още има шанс да остарее като катедрала, но трябва да направи рязък завой.

Искам да припомня на колежката Недялкова, че "няма богове", лошото момче е смъртно и като човек и като идея. И докато да се бориш за физиеския живот на един човек е повече от естествено и необходимо, то да се вкопчиш в живота на една идея во веки е нелогично...

Със здраве! :)

вторник, 27 юли 2010 г.

"Е... т'ва... те си... говорат измишьотини, така че..."


Смятам, че bTV за пореден път правят нещо епохално... Било то с анилингус или с простичкото показване на неподправената реалност. Трудно ми е да преценя кой точно е случая тука.
Няколко обаче са много силно открояващите се моменти, които няма как да не станат любими на драгия зрител. Още първите слова на Бойко "Е... т'ва... те си... говорат измишьотини, така че..." грабват зрителя и го поставят in a state of безпощадно умиление. Нещо средно между онова чувство като видиш малко сладко кученце и благоговението пред великия водач... Щото той е сладък и невинен, но в същото време силен и решителен... нищо не му се лакатуши... Едно време на коня м*дята са се клатели, ама не падали, сега на Бойко и туй не му се клати... всичко му е решително и непоклатимо... пък "те си... говорат измишльотини, така че..."
И още тук вече идва сакралния момент на споменаването... не е важно какво казват хората в държавата... тях кучета ги яли... важно е какво казват в Брюксел, Вашингтон и Москва... Ето го обединителят на света! Ето го новият месия! Човекът обединил трите велики сили на нашето съвремие! След тежките години на Студената война и последвалите времена на "зрелия капитализъм", в които и ЕС стъпи на сцената на Големите, днес Бойко ги обединява, като получава 'се хубави оценки от трите главни центъра на световната власт. Малко хора знаят, че това всъщност е хитър план да се превземе светът и да се поставят всички икономически сили на планетата на колене пред БЪЛГАРСКИЯТ гений... със спонсорството на Ахмед Мерчев, разбира се.
И ето го любимият ми момент! Какво става ако прочетем оценките от Ройтерс и Standard and Poor's... Интересно ми стана... прочетох в Standard and Poor's... какво открих...


Очевиден факт: Бойко Борисов казва, че кредитният рейтинг на България даден от S&P е BBB, който е доста добър и в последните оценки е отбелязан като стабилен. Казаното от Бойко Борисов е истина и няма разумен човек с всичкия си, който да го отрече.
Друг очевиден факт: Оценката BBB е обявена за стабилна на първи декември 2009... Добре... може би това означава, че просто правителството много бързо и сериозно е оправило нещата... Втори небрежен поглед ни отвежда към трети очевиден факт... дадените кредитни рейтинги са поставени на 30-ти октомври 2008 година... Аз самия си признавам, че живея извън време-пространството в конвенционалния му смисъл, ама ей на имам един пресантиман, че около 30.10.2008 Бойко Борисов е бил кмет на София, Цветан Цветанов е бил бивш даскал по ФВС с изгряваща политическа кариера, а "пицарчето с фалцета" се е клело във вярност "to the Red, White and Blue"... пък на власт са били крадливия ни цар и комунистите :)
Впечатлих се обаче, че само ан едно-две места бе употребявано първо лице, единствено число... Ей богу, Бойко май е почнал ад се подценява... как така ш'а ми говори за "ние"... какво каза с "АЗ!"?

Болезнено съгласен съм с изказването, че за една година правителството е направило всичко, което хората са очаквали от тях... Аз определено не съм бил излъган в очакванията си... циркот бе'е пълен! Факт! Ни повече, ни по-малко са сторили от това, което съм очаквал. :)
За престъпността да спомена ли... Помня едно време как беше страшно модерно да се говори за Слави Трифонов кои мафиоти му били приятели, с кои бил ходил по хепънинги и прочее... Отчитаме ли тогава кой започна най мощната медийна кампания на Борисов, сиреч кои среди по атя логика са го тласнали към поста, който заема днес... Къде са сега всички ония лаловци, дето разправяха, че не можело един шоумен, който прави телевизия и се занимава плахо, но доходоносно с музика да има такива контакти... а може ли един премиер да има такива контакти... Ала ней се... отклонявам се от важното тука...

Ясно е едно обаче и то със сигурност! Ние вече сме станали икономическото чудо на Балканите, източноевропейската Швейцария се зове България! От "скритите" договори, за които Дянков копа като здрав космат миньор от социализма за дипломата на бай Тошо, сега стигаме до бурен растеж в пазара и инвестициите... поне според нашенския икономически Брад Пит :) Какво мнение споделят български икономисти в случая е ирелевантно... "те си... говорат измишльотини, така че..."

Тук отново цитираме ЛИСТЧЕТО, с което според bTV новините премиера Борисов се е разхождал цял ден днеска... Мушморок е той, ей! Като 'лапе на ново камьонче се радва на туй листче! Да, да... Чудно, чудно... Сега зрителят трябва да внимава... тука става малко като в Memento, връзката привидно се губи, но съм сигурен, че ако изгледам още 3-4 пъти т'ва интервю(и си излежа полагащия ми се след това период в Карлуково) ш'а го разбера: Кредитния ни рейтинг се вдигнал... щото потвърдили рейтинга BBB от декември и казали, че няма да го пипат(според сайтът на S&P този рейтинг е поставен в края на 2008 и в края на миналата е потвърден, но Бойко има друг поглед над нещата :) )... и докато на другите са ги свалили, нашия са го вдигнали... Спокойно... и аз се бъркам от т'ва... хем минавам за почти средно интелигентен човек :)

Тук следва лек математически финт, който трудно се схваща... препоръчителни са добри познания по диференциални уравнения, висша алгебра и комплексен анализ, базови умения за работа с интеграл на Лебег(умелото и детайлно разбиране на бързото дискретно преобразование на Фурие е бонус), за да сметнем как чрез неповишаване на данъците и осигурвките и ненамаляване на пенсии и заплати, ще постигнем не просто намаляване на дефицита ми и мощен ръст на икономиката и вливане на по-големи суми в описаните от Пеперон Дянков като приоритетни сектори.

Изреждането на редица предстоящи да се открият обекти, което спретва г-н Борисов като своеобразно полит-дефиле за своите екзалтирани фенове е просто виртуозно. Споменава се и упътване за решаването на зададената по-горе сложна задача, което се изразява в "Ние се надяваме че ш'а работят и българите и ние много по-активно!"... EPIC FAIL! Българите избраха ГЕРБ, понеже ББ може да оправи всичко сам с мускулите и дълбоките си силни и решителни очи... а не щото им се работи... ако им се работеше щяха да се справят добре и с Костов, когото намразиха, понеже преди десет години им каза откровено, че положението си е ебало майката, понеже сме свръх мързелив народ. Тук специално внимание заслужава обаче и репликата "Нека някой да каже да е действано така преди... и да видим дали ш'се действа така и след мене"... Самоувереността хората я купуват като топъл хляб... особено когато не им се взимат парите пряко и на момента...

Явява се и съчувстващия строг характер на нашия свят вожд... Той страда за хората станали жертва на несполучлив опит на МВР да се нахлуе на адрес, където група хора да бъдат пребити, без значение от нищо... Щото явно хората на адреса са били виновни, което дава право да бъдат пребити... просто момчетата са сбъркали адреса...
Вчерашната случка в Кърджали обаче явно е била сериозна, след като Цецо отишъл на гости на Бойко, понеже бил много разстроен... Сещам се за една друга популярна личност, дето си вика подопечните в кризисни моменти да му ходят на гости по малките часове на денонощието или им пристава под прозорците с джипа си и ги тероризира по телефона... Изобщо... прекалено много прилики стават...

Май всеки абзац почвам така до тука, ама ето един много любим момент... Трайчо Трайков! Министърът, който е осмели да каже, че Борисов говори глупости... Еретикът, враг на българския народ и неговите трудови хора! Колебливият момък, който в това решително, праволинейно и напълно непоклатимо в решенията си правителство единствен се осмеляваше да лакатуши от едно към друго решение... Представям си разговорът проведен между Борисов и Трайчо:
-Ти как я мислиш тая така... - казва ББ с благия си басов тембър, всяващ бурна страст в мокрите сънища на българските домакини и ужас в сърцата на злодеите.
-Коя, г-н Борисов? -  с недоумение запитва Трайков.
-Тая твойта нерешителност... само си сменяш мнението...
-Как така, г-н Борисов?
-Е така... сутрин си съгласен с мене, следобед не си... - почесва се бойко по темето и дърпа дълго от ароматната си пура
-Г-н, премиер,  съжалявам, но това е поради вашето променящо се мнение... - плахо загатва Трайков.
-Не, Трайков... моето мнение никога не е променливо... то е просто правилно... - спокойно и окончателно отсича Бойко
Респектиран Трайков излиза от кабинета на Бойко, осъзнал истината... Да си прав означава да си с Бойко! А Борисов доволно подръпва отново от пурата и спокоен, че е подсигурил кабинетът да работи като добре смазана машина, чиито ръчки той да върти, се отпуска в премиерското керсло и се замисля къде му се ходи да реже ленти днес...

Небрежно се прехожда и към коментарите за съда... който очевидно е в голяма грешка... как може съдът да пуска под гаранция хора с медицински бележки...?! Да ги мъчи бе!... Болни, неболни... Да не са се оставяли да ги арестуват... Как може съдът да пуска на свобода и да оправдава хора, за които ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА са казали, че са престъпници! Че нали ако Ани Салич каже нещо, то то е чиста истина, а ако и Бойко Борисов го потвърди значи е просто природен закон! Не ми били събрани доказателства... не ми било направено разследване като хората... ма тия съдии се осмеляват да кажат, че добрите полицаи не са си свършили работата като хората, а само са показали мускули и Цецо е пускал клипчета във vbox с геройски действия на униформени момченца, които рецитират героични oneliner-и от нискобюджетни екшън продукции.

И в края ясно се показва човешката страна на премиера... Той ще си използва отпуската... О не... не се заблуждавайте, че има нужда от почивка, че се преуморил... НЕ! За Бога... вие луди ли сте? Той ще даде пример... за изчистването на отпуските! 20 дни ш'си седи вкъщи, за да пести... е... за ден-два може да отскочи до морето... все пак трябва малко слънце да грейне по плажовете... А кое слънце по-добре от премиера-слънце?

В кратце е важно да се каже: Нещата са добре! Крачим смело напред... към какво, не знаем... но знаем, че е напред!

неделя, 20 юни 2010 г.

Анти-кризисни мерки

Така се прави... евала на който се е сетил, че със силата на родните медии може да се борим срещу кризата. Преди няколко дни прочетох една статия на Иван Гарелов на тема кой къде препоръчвал да се почива.
Последваха няколко на брой изказвания, че тя кризата така или иначе(нищо, че вече три пъти за последните два месеца излязохме от нея окончателно според некои финансови контратенори) до есента ш'а ни отмине. Кой където иска да почива летоска, па на есен кат' са върне тука ш'а е финансов рай.
Реших, че темата е приключена, ама ей на, не съм бил разбрал. Хубав репортаж се получи в новините на първата частна национална телевизия. Колко са лоши, неорганизирани и калпави гръцките хотелиери(понеже избягвам много да се вслушвам в телевизора, не съм сигурне гръцки или турски, но май бяха гръцки), чак да не поверва човек. Две семейства с дублирани стаи били принудени да чакат около час, за да се разреши проблемът им, като през това време тия простаци от хотела им пердложили в знак на извинение за объркването да се възползват безвъзмездно от услугите на масажистите на хотела и изявили желание да ги черпават също така с шампанско, което като видях как изглежда хотела, едва ли ш'а да е било "Искра" от 7-8 лева :D
Наш'те българи обаче били пичове! Стиснали зъби пред изкушенията на лукавите гръзки хотелиери и отказали да приспят будната си гражданска съвест с предложените им охолства... Те са ан почивка я! Не на курорт! Да ги глезят...
Дори и сега, след всички перипети, след това умопомрачителнно чакане и след куропционнните опити на гнусните византийци, наш'те хора седят в стаята си и по думите им(вяло и не съвсем точно цитирам запис от телефонен разговор излъчен в bTV новините) "не знаят дали няма да дойдат някои нови съквартиранти".
Ама така е то! Като ен са слушали Дянков, на им сега! Да се мъчат там... в гадните гръцки хотели... да се давчат с ония ми ти узота и да се тровят с гадните им салати с пресен средиземноморски зехтин... гадни национални предатели!
Друго си е... да идеш в Несебър... да си купиш 3-4 кебапчета... може да са прегорели, може да има останали кучешки косми по тях, щото не са го обезкосмили добре, преди да го смелят на кайма... ама пък ш'са по 5 лева бройката и поне още 5 лева за хлебчето... ш'ти е гадно и ш'се ядосваш, че си дал толко пари... ама ш'си ги дал на БЪЛГАРИЯ! Или поне на някой тлъст чичко, който е собственик на количка за кебапчета в Несебър... примерно грък, който идва летоска д припечели тука, щото чул че по-лесно минават безусловно нагло надутите цени :)

Междувременно е безполезно да разправям за редовния статут на българските хотели и ресторанти, включае някои такива на пъпа на столицата с очевидни претенции за своята класа, стил и ниво на обслужване. Дали безработицата ни е много ниска, или просто си го не може не знам.
Факт е че българите са гостоприемни хора... ама хора! За гостоприемни бизнесмени нема да се квалифицираме... :)


Както казва един любим мой интернет образ трябва да напаравим и един fffffffinal summation...
Той ни довежда до разбирането, че трябв да покажем, че българските патриоти не са само тия, деот пребиват циганите и гейовете по подлезите! Българските патриоти са хората готови да отидат да платят безбожни цени за кофти обслужване и гадни условия по Българските курорти!

сряда, 2 юни 2010 г.

Политически BDSM

В името на равновесието в природата и в нашенското политико-социално-обществено пространство, едни хора лежащи моШно на стари лаври от около 2-3 години се активизираха.
Дали зададените от другаря Сиромахов от името на целия екип на "Шолото на Слави" са елемент на заобиколен и силно конспиративен(баш по мойта част) елемент от медийната кампания на "правителството" на републиката, или откровена почуда и учудващ приток на недементирала мисъл у едни интелигентни и способни в миналото люде, на които също не простиха годините? Т'ва е въпрос, по който дори и мойта дълбоко засегната от логорея личност не се изкушава да размишлява пространно.
Какво е обаче реалното положение...

Живеем в уникална държава, където се случват уникални неща...
Един телевизионен образ, който от години насам твърди, че единственият му досег с политиката е в това, че се занимава с политическа сатира и никога не би участвал в листа, си поръчва социологическо проучване, в което да си го мери с премиера, президента и парламента. Малко по-малко от година преди това искаше да вкара в парламента, официално под своето "попечителство", млада девойка, която макар и кадърна беше промотирана предимно с т'ва, че била се скарала на един министър, че пушел не където трябва... Аз съм се карал с разни хора в Лозенец за т'ва, че карат в насрещното по еднопосочните улички, може ли на следващите избори и мене някой да ме кандидатира? :)

Т'ва е много българска черта... ей тъй на за една вечер стана... Както пеехме за тоя, дето ш'а изхвърли боклука, така изведнъж станахме лудата опозиция. Красива е идеята, че от немай къде летоска тоя телевизионен образ пя по стадионите одата, която беше написана във възхвала на всевишния политически, духовен, научен и всякакъв друг вид бащица, който по това време вече беше заклеймен като враг номер едно.
Не знам дали за 50% влияние иде реч, обаче определено там е имало нещо, дето тре'а ад се дели...

И след като на ред малоумни изпълнения на бащицата, от 22:30 по една сериозно гледана национална телевизия се лееха не по-малко малоумни реакции, най-после по погрешка сякаш се яви адекватен респонс на последната глупост.
И в тоя миг точно, на фона на всички пост-модерни anti-humor изпълнения от преди това, Бобчо се почувства обиден и се изказа... Статията от първия линк по-горе като яло е забавна, ама поантата е следната:
" Ако иска да е водещ, да си прави шоуто. Аз не му се бъркам в тази работа. "
Изказване, което печели гранд-при за наглост. Слави Трифонов отдавна не е шоумен номер едно и това не се дължи само на изтощението и менталните деформации нанесени му от последните 20 години слава и безспорен успех, но и на факта, че на шоу-хоризонта вече години наред се вихри новият поп-идол на България Боби Би.
Подобно на подопечния си прототип(много ранен и очевидно доста несполучлив) на Брад Пит, Мони Дянков, самият Боби Би демонстрира завидни лексикални умения:
"Нито ме интересува дали ще води, дали няма да води, къде ще води, как го води. Това си е лично негова работа. Ама така да ме провокират с въпроси с щял да прави, да не прави... Не ме интересува. Това не ме интересува дали има въпроси той към мене."



Като цяло е изключително забавно да гледаш как две ярко дементирали от славата си личности си мерят каквото там им дойде използвайки национален ефир, особено когато сферите им на действие, поне според идеята за една съвременна демократична държава, са коренно различни, макар и с някои допирни точки. Или поне ш'а бъде забавно, докато официално не подкрепим финансово-икономческата криза с политическа, социална, бъбречна и всякакви там други.

Па да сме живи и здрави и да имаме какво да гледаме по телевизията! :)

неделя, 30 май 2010 г.

Политически deeptroath...

Допуснах колосална екзистенциална грешка в медийния си избор тая вечер... вместо кротко да отида в стаята БЕЗ ТЕЛЕВИЗОР, аз реших да гледам телевизия... и то точно биг брадър, при т'ва в секцията му остроумно и гръмко наречена "Истината".
Разказвали са ми едно време, че хората по времето на социализма били принудени в общественото пространство да говорят или хубаво или нищо за властта... И бях склонен да го вярвам... все пак звучи логично така да оперира режим носещ звучното определение "тоталитарен".
През периода 96-97 хората се радваха именно на правото си да говорят каквото искат... да кажат, че са недоволни, да се борят за това, което смятат че им се полага... В годините преди това най-вероятно също се е случвало, просто аз съм твърде млад, за да го помня съзнателно... до колкото са съзнателни и спомените ми от т.нар. Виденова зима, разбира се...
В последното десетилетие все по-популярни ставаха шегите на тема медийното присъствие на един преуспял пожарникар, преминал през редица престжни служби... охрана на главата на опоменатия по-горе режим, създател и главно действащо лице в дейността на силова групировка по мутренско време, охранител на последния български цар, кмет на София, 'неформален'(любимо мое силно дебилизирано понятие) лидер на политическа партия, а в крайна сметка и премиер на скромната ни татковина. И докато на времето беше забавно да се приказва за отношенията на Бойко Борисов и медиите, то напоследък става тъжно, а след време може да стане и незаконно... днеска шефката на агенцията за българите в чужбина... утре ББ ш'си колекционира политически вицове и ш'а е събрал 2-3 лагера...
Днеска обаче съзрях еманацията на политическото минетчийство. Джена Джеймсън тре'а от яд да пукне ако види какви сексуални пируети извърши Витомир Саръиванов. Бившата барета, чието име не успях да запомня, което ме прави по-щастлива личност сякаш, беше разпитан с детектор на лъжата за отношението му към ББ и сегашното правителство, което за мен е медийна идилия. Очудващо, но факт, някогашния учител на Бойко и ред други личности от близкото му и не чак толкова близко обкръжение, изсипа редица ласкави думи, като кадрите на неговия "разпит" бяха красиво гарнирани с коментари на другите питекантропи в къщата в показ на грациозен полет на режизьорскарта муза.
Докато гледах в праймтайма как в национален ефир българския Фродо вместо да носи пръстена към Мордор, отдава един друг пръстен на Властелина на мисълта, си мислех колко тъжно е че един човек може да изпадне до там... След малко се сетих, че всъщност е далеч по-тъжно, защото цял екип от поне стотина души е стигнал до там, че да окупира един час ефирно време в национален ефир, за да лиже гъзъ на една бивша мутра горда от тъмното си минало, която смята за убер пичовско да се държи като селски хулиган заемайки най-високия пост в държавата.
Тия случки ме наведоха на мисълта, че до сега не съм видял политик достатъчно прост и некдаърен, че да ме изкуши да си помисля накой ден да емигрирам... дори сегашната клоуниада не успява до момента... Българските медии обаче все по-настойчиво се опитват да ме убедят, че в тая държава трябва да има само малоумници, кретени и хора, които отчаяно искат да има нечий глутеус максимус, който да боготворят... Аз не съм каймака на обществото, но такава обстановка не ми създава комфорт...


Как така изведнъж някой каза в медиите, че на българите проблемът им бил, че искали някой отгоре да ги спаси, а те си клатели краката... Как нямаше кой да го каже т'ва по времето на Костов, на царя, на Станишев... не че съм им фен... нс последните двама особено... ама предпочитам държавата ми да се управлява от политици, пък били те и крадливи и корумпирани, вместо от селски пръчки с претенции, че разбират от всичко... Как точно Витомир Саръиванов се усмели да каже, че хората трябва да бъдат търпеливи и да положат и те самите старание... как години преди т'ва никой "мастит медиен образ" не го каза... Как точно Витомир Саръиванов точно днес го каза...


Беше ми тъжно... докато гледах финалните надписи на Бъг Брадър "Истината" и направо се самосъжалявах, че съм толкова тъп... Заслужавам да живея тука и да имам такива управници и да ме облъчват с такава телевизия и с такива медии попринцип, след като не отебах т'ва полит-порно, а го изгледах до край...


И тъкмо ми беше тъжно... И тъкмо си виках, че няма вече на къде повече... Явиха се Галя Щърбева и Николай Дойнов да ми напомнят, че НОВА не показва отражение на събитията, а самата истина и след туй тържествен "сбит преразказ" на вестите от следващата емисия Календар. А в следващата емисия календар имаше изричен репортаж за спора между Борисов и Първанов, завършил с отворено писмо от  страна на г-н другаря шеф на вселената Борисов до медийните босове с три въпроса относно т'ва дали аджеба според тях той ги е притискал... Интересно ми е в коя държава след обвинение в натиск върху медиите премиерът ще изпрати отворено писмо да пита верно ли е според някой... Умирам си от кеф при мисълта, че тоя лумпен смята, че т'ва е адекватна реакция... То щеше да е яко ако беше част от виц... само че т'ва е вицът, който народът ни сам пише с усмивка на устЕ и с огромна гордост в сърцето, че наш вожд в тия времена е един от народа... един тотален Бай Ганьо.


Така направения кратък обзор на темите от следващата новинарска емисия редом с новината за отвореното писмо съдържаше и литературно четене на следния текст написан като официално изказване от легналата на сърцето ми от край време Силва Зурлева:
"Ние в Нова телевизия имаме независима редакционна политика. Политиците винаги имат желание да влияят върху нея, но това е невъзможно по ред причини. На първо място - ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по повод различни журналистически разследвания, но те са идвали от засегнатите групировки и мафиотски структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби, а просто се стараем съвестно да си свършим работата като отразяваме събитията обективно и безпристрастно. Що се отнася до СЕМ, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него
И това броени минути, да не кажа секунди след виртуозната сексуална манипулация на къдравелкото с апарата за кръвно налягане... За мен т'ва беше апотеоз на селянията на тая държава... Ако т'ва лято не се пренапише Виденовата зима, значи 96-та е била тотална безмислица... за 89-та да не говорим...

сряда, 3 февруари 2010 г.

Факултет по Магически Изкуства

Представям на вашето внимание извадка от трисеместиалния курс на студентите във Факултета по Магически Изкуства наречен "Супергероизъм" воден от ред известни супергерои.
Конкретната извадка е подготвена(според слухове) от небезизвестен ФМИистски джедай-падуан-програмист-супергерои, смятан от някои за гений, а от други за средностатистически алкохолик:


Цивилизованият свят има нужда от вас!
Директорът на болницата "Свети Бог" доктор О. Болиии е решил да инвестира в модерна изцяло електронна система за извършване на операции. Чифт механични ръце извършват самата операция, а хирургът само им казва от време на време да го карат по-внимателно с ножовете, че не са евтини.
На фирма "е.т. Зорнитса" е възложена задачата да напише софтуера за това чудо на техническата мисъл. Проблемът е, че машината борави с много, много информация, а трябва да работи много, много бързо. Решението е, разбира се, някаква структура от данни, която да поддържа много бързи операции Insert, Find и Delete.
Нещо подобно:
И, тъй като никой, никога не е правил нещо подобно, на вас се пада честта да имплементирате първата в света Хеш таблица.
Но, тъй като системата трябва да е много, много(много!) бърза, само това не е достатъчно. Трябва да напишете и една-две оптимизации. Шефът ви(Зорнитса) мисли, че следната идея би била необходима:
Разбира се, може и по много други начини да се забърза. Важно е накрая да работи добре и да не бъде отрязан нечий крак по погрешка, защото ще трябва да плащате неустойки. От собствените си крака.

Можете да приемете, че съществува (глобална функция / клас / метод / каквото там решите), която да се грижи за самото хеширане.
Тоест, имате функция от вида: int hash(HashTable& table, T& element)
Която съпоставя число на елемент от някакъв шаблонен тип.
Можете да приемете и, че за основни типове(int, string, pair) тази функция има някаква разумна имплементация.
И под "Можете да приемете", се има предвид "Трябва да напишете".


Wish upon A* 
Михаир е толкова щастлив днес! Той най-после успя да сглоби своя супер-хипер-мега як робот, съставен изключително от скъсани контролни по СДП и опаковки от вафли Мура. Този робот, известен още като Станчо, притежава завидни умения в областта на унищожението с лазери и мачкането на хора. За нещастие, Михаир не е прекалено добър в програмирането и още не е успял да накара Станчо да се придвижи повече от три крачки без да падне на земята. Трябва да се направи Pathfinding Algorithm за Станчо. Това е вашата задача.
Според Михаир следният алгоритъм би трябвало да свърши достатъчно добра работа:
http://en.wikipedia.org/wiki/A* ...но какво ли разбира той.

Дадена е правоъгълна матрица с размери NxM. Това е разхвърляната стая лабиринтът, върху което се движи Станчо.
Всяко поле от матрицата е число от -2 до 10.
Ако числото е -1, то това поле е напълно непроходимо.
Ако числото е -2, то това е вход / изход от лабиринта. Ще има точно две такива.
Иначе, числото показва колко секунди ще отнеме на Станчо да мине през това поле.
Интересува ни за колко най-малко време се стига от входа до изхода. И по какъв точно път. Представете си нещо такова:



Само че с по-малко цветове и много повече нули и единици.


Тежък ден за чичо Харалампий

Напук на икономическата криза, днес Данон са пуснали промоция на киселото мляко. Това са добри новини за чичо Харалампий, който е собственик на кварталния супермаркет - ще продаде много. Ноо се оказало, че вграденият радар за промоции на всяка една бабичка в близките 30 морски мили усетил промоцията и те се наредили пред магазина. Отдалече се вижда всяка бабичка по колко кофи мляко може да носи, а всяка кофа мляко(5.3 кг) се маркира на касата за по 10 секунди. Има огромна опашка от N бабички и много по-малко количество касиерки(а именно - K, номерирани от 1 до ... ами K). Всяка бабичка, когато дойде нейният ред, иска да знае на коя каса има най-къса опашка, че да се нареди на нея. Ако има няколко еднакви възможности, тя ще иска да се нареди на най-близката каса(т.е. тази с най-малък номер). Всяка бабичка, естествено, пита Харалампий. Той трябва да знае. Той трябва да знае!

Вашата задача, ако решите да я приемете, е да създадете софтуер, който казва на Харалампий каквото му трябва да знае.
Програмата трябва да приема първо две числа:
N и K, N < 1000000, K < 1000
След това, приема още N числа - броя кофи мляко, които ще си купи всяка бабка.
Връща N числа в интервала [1, K] - на коя каса отива всяка бабичка.

И ако си мислите, че сложност O(N*K) е приемлива - вие очевидно не сте виждали разярена софийска бабичка.
И ако си мислите, че такива неща като STL са много хубави - е кофти шанс, защото Харалампий не е и чувал за тях и в неговия компилатор тези неща ги няма.
От пусто в празно.
Истрен получил за рождения си ден комплект от N еднакви колби. Всяка колба(i) е свързана със следващата(i+1) с точно една хоризонтална тръбичка(една пренебрежимо малка тръбичка) на определена височина( h_i ).
И понеже Истрен си е малко гламав, започнал да налива вода в дупката. Налял той H милиметра вода в първата колба. Водата, разбира се, се разпределила в съседните стъкларии според разните му там физични закони.
И сега Истрен много го сърби да разбере по колко точно вода има във всяка колба. Стига му да знае с точност до 0.0001мм. Можете да приемете, че колбите са мнооооого високи и никога няма да прелеят.

Дадени са числото N и числото H.
След това са дадени N-1 числа, като i-тото от тях е h_i.
N е по-малко от 100.

Пример(лесен):
2 8
3

Отговор:
4 4

За нещо такова става въпрос: