неделя, 20 юни 2010 г.

Анти-кризисни мерки

Така се прави... евала на който се е сетил, че със силата на родните медии може да се борим срещу кризата. Преди няколко дни прочетох една статия на Иван Гарелов на тема кой къде препоръчвал да се почива.
Последваха няколко на брой изказвания, че тя кризата така или иначе(нищо, че вече три пъти за последните два месеца излязохме от нея окончателно според некои финансови контратенори) до есента ш'а ни отмине. Кой където иска да почива летоска, па на есен кат' са върне тука ш'а е финансов рай.
Реших, че темата е приключена, ама ей на, не съм бил разбрал. Хубав репортаж се получи в новините на първата частна национална телевизия. Колко са лоши, неорганизирани и калпави гръцките хотелиери(понеже избягвам много да се вслушвам в телевизора, не съм сигурне гръцки или турски, но май бяха гръцки), чак да не поверва човек. Две семейства с дублирани стаи били принудени да чакат около час, за да се разреши проблемът им, като през това време тия простаци от хотела им пердложили в знак на извинение за объркването да се възползват безвъзмездно от услугите на масажистите на хотела и изявили желание да ги черпават също така с шампанско, което като видях как изглежда хотела, едва ли ш'а да е било "Искра" от 7-8 лева :D
Наш'те българи обаче били пичове! Стиснали зъби пред изкушенията на лукавите гръзки хотелиери и отказали да приспят будната си гражданска съвест с предложените им охолства... Те са ан почивка я! Не на курорт! Да ги глезят...
Дори и сега, след всички перипети, след това умопомрачителнно чакане и след куропционнните опити на гнусните византийци, наш'те хора седят в стаята си и по думите им(вяло и не съвсем точно цитирам запис от телефонен разговор излъчен в bTV новините) "не знаят дали няма да дойдат някои нови съквартиранти".
Ама така е то! Като ен са слушали Дянков, на им сега! Да се мъчат там... в гадните гръцки хотели... да се давчат с ония ми ти узота и да се тровят с гадните им салати с пресен средиземноморски зехтин... гадни национални предатели!
Друго си е... да идеш в Несебър... да си купиш 3-4 кебапчета... може да са прегорели, може да има останали кучешки косми по тях, щото не са го обезкосмили добре, преди да го смелят на кайма... ама пък ш'са по 5 лева бройката и поне още 5 лева за хлебчето... ш'ти е гадно и ш'се ядосваш, че си дал толко пари... ама ш'си ги дал на БЪЛГАРИЯ! Или поне на някой тлъст чичко, който е собственик на количка за кебапчета в Несебър... примерно грък, който идва летоска д припечели тука, щото чул че по-лесно минават безусловно нагло надутите цени :)

Междувременно е безполезно да разправям за редовния статут на българските хотели и ресторанти, включае някои такива на пъпа на столицата с очевидни претенции за своята класа, стил и ниво на обслужване. Дали безработицата ни е много ниска, или просто си го не може не знам.
Факт е че българите са гостоприемни хора... ама хора! За гостоприемни бизнесмени нема да се квалифицираме... :)


Както казва един любим мой интернет образ трябва да напаравим и един fffffffinal summation...
Той ни довежда до разбирането, че трябв да покажем, че българските патриоти не са само тия, деот пребиват циганите и гейовете по подлезите! Българските патриоти са хората готови да отидат да платят безбожни цени за кофти обслужване и гадни условия по Българските курорти!

сряда, 2 юни 2010 г.

Политически BDSM

В името на равновесието в природата и в нашенското политико-социално-обществено пространство, едни хора лежащи моШно на стари лаври от около 2-3 години се активизираха.
Дали зададените от другаря Сиромахов от името на целия екип на "Шолото на Слави" са елемент на заобиколен и силно конспиративен(баш по мойта част) елемент от медийната кампания на "правителството" на републиката, или откровена почуда и учудващ приток на недементирала мисъл у едни интелигентни и способни в миналото люде, на които също не простиха годините? Т'ва е въпрос, по който дори и мойта дълбоко засегната от логорея личност не се изкушава да размишлява пространно.
Какво е обаче реалното положение...

Живеем в уникална държава, където се случват уникални неща...
Един телевизионен образ, който от години насам твърди, че единственият му досег с политиката е в това, че се занимава с политическа сатира и никога не би участвал в листа, си поръчва социологическо проучване, в което да си го мери с премиера, президента и парламента. Малко по-малко от година преди това искаше да вкара в парламента, официално под своето "попечителство", млада девойка, която макар и кадърна беше промотирана предимно с т'ва, че била се скарала на един министър, че пушел не където трябва... Аз съм се карал с разни хора в Лозенец за т'ва, че карат в насрещното по еднопосочните улички, може ли на следващите избори и мене някой да ме кандидатира? :)

Т'ва е много българска черта... ей тъй на за една вечер стана... Както пеехме за тоя, дето ш'а изхвърли боклука, така изведнъж станахме лудата опозиция. Красива е идеята, че от немай къде летоска тоя телевизионен образ пя по стадионите одата, която беше написана във възхвала на всевишния политически, духовен, научен и всякакъв друг вид бащица, който по това време вече беше заклеймен като враг номер едно.
Не знам дали за 50% влияние иде реч, обаче определено там е имало нещо, дето тре'а ад се дели...

И след като на ред малоумни изпълнения на бащицата, от 22:30 по една сериозно гледана национална телевизия се лееха не по-малко малоумни реакции, най-после по погрешка сякаш се яви адекватен респонс на последната глупост.
И в тоя миг точно, на фона на всички пост-модерни anti-humor изпълнения от преди това, Бобчо се почувства обиден и се изказа... Статията от първия линк по-горе като яло е забавна, ама поантата е следната:
" Ако иска да е водещ, да си прави шоуто. Аз не му се бъркам в тази работа. "
Изказване, което печели гранд-при за наглост. Слави Трифонов отдавна не е шоумен номер едно и това не се дължи само на изтощението и менталните деформации нанесени му от последните 20 години слава и безспорен успех, но и на факта, че на шоу-хоризонта вече години наред се вихри новият поп-идол на България Боби Би.
Подобно на подопечния си прототип(много ранен и очевидно доста несполучлив) на Брад Пит, Мони Дянков, самият Боби Би демонстрира завидни лексикални умения:
"Нито ме интересува дали ще води, дали няма да води, къде ще води, как го води. Това си е лично негова работа. Ама така да ме провокират с въпроси с щял да прави, да не прави... Не ме интересува. Това не ме интересува дали има въпроси той към мене."



Като цяло е изключително забавно да гледаш как две ярко дементирали от славата си личности си мерят каквото там им дойде използвайки национален ефир, особено когато сферите им на действие, поне според идеята за една съвременна демократична държава, са коренно различни, макар и с някои допирни точки. Или поне ш'а бъде забавно, докато официално не подкрепим финансово-икономческата криза с политическа, социална, бъбречна и всякакви там други.

Па да сме живи и здрави и да имаме какво да гледаме по телевизията! :)