Много ми беше драго тия дни да видя мисли на колежката Недялкова из публичното пространство... Баш ми стана драго... и едно такова емоционално комфортно... Много обичам когато намеря нещо в интернет, с което да съм силно несъгласен, щото ми дава хляб за размисъл... Още повече обичам като излиза изпод пръстите на интелигентни хора, щото т'ва значи, че констатирам различни гледни точки, а не просто нечии психически проблеми, както уви се случва в повечето случаи, когато хората пишат неща, които да предизвикат у мене толко силно несъгласие.
Ей на обаче, колежката Недялкова ме зарадва бурно... та чак реших да се заяда с нея... :D
Стар факт са противоречивите ми, клонящи към шизофренични емоции по повод хората, опоменати и коментирани в тая статия. Хубаво е, че има още романтици люде, които да могат да изразят едно позитивно мнение по един начин, който ги отличава от едни розови маси, които бяха популярни из малки кътчета на интернета преди години.
"Веднъж обаче чух, че ТЯ идва изведнъж, чакаш или... не."
И именно там е страшното... ТЯ дойде, а хората сякаш не разбраха. Трудно беше да разберат, поради щото когато умира човек то лесно се констатира лесно... Тялото или функционира, или не... С медийните образи обаче е далеч по-трудно. Щом иде реч за идеи, изкуство, верую и прочее емоционално-мисловни концепции, там ТЯ уви идва бавно и мъчително, а изведнъж идва само при мъртво-родените.
И в медиите и музиката, както е при хората, ако проблемите бъдат хванти овреме и бъдат взети разумните мерки, то всичко може да бъде наред... Но както при хората, така и при медийните субекти от НЕЯ можеш да бягаш, но не завинаги.
В случая с лошото момче тоя момент вече го изпуснахме. Ужасно тъжно е и въпреки т'ва, което някои хора биха казали относно моето мнение, то е всъщност пропито с много автоагресивни краски. Може би за тия почти 20 години видяхме една оксиморонна комбинация от смели решения и страхливо бягане от проблемите.
Лошото момче е продукт, то се купува от хората, понеже самото то е решило да се постави на пазара и да се продава, то само си е харесало ролята на "вафла". Лошото момче създаде страшно много, то разби много правила, които пречеха на хората да живеят катко им харесва. Това са факти, които никой не може да отрече и никой не би било редно да дръзне да му отрече заслугите. Относително обективния поглед обаче изведнъж довежда човек до ужасни заключения за развитието на нещата във времето...
И аз много пъти съм си казвал, че момчето си е наред... публиката не разбира... тя е виновна... Може би това означава, че публиката е "спечелила". Нейният вкус е надделял над разума и желанието да се правят добри неща по добър начин, без значение за коя сфера говорим. Тая идея лесно се прилага и към правенето на телевизия, и към музиката, и към политиката... Щото това, което съм видял и чул хората да пеят и да оценяват високо миналото лято по едни стадиони с нищо не се различава от т'ва, което направиха месец-два преди това в тъмната стаичка. Крачката от това да виждаш красотата на цветове-те и да си добро дете, което винаги казва на майка си до премиера връчвал с гордост и усмивка до уши награда на Ивана... То няма такава крачка... двете неща са едно и също... Хората всъщност са добре така... харесва им... те не се оплакват... за сега...
Лошото момче всъщност сега в очите на масите е по-лошо от всякога... та той е в епогея си... Той дава на хората хляб и зрелища... Едно време ги подправяше и с екзотични непомнятни нам поправки като музика, поезия, послания... Сега е по-простичко вече... все пак е криза... А музиката, поезията и посланията са много, много скъпа стока.
"Публиката" е като на тенис-мач. Проблемът е че като върти глава и 'сякаш и от двете страни на мрежата седи все един и същи човек... Толкова ли е бърз този, че да може да играе тенис сам със себе си?! От едната страна е лошото момче на шоубизнеса, обичано и мразено еднакво безрезервно 'сякаш от всички едновременно, но все пак много успяло(или по-скро точно заради това успяло), а срещу него, от другата страна на мрежата седи лошото момче на политиката, точно толкова обичано и мразено, поради същите принципи и идеи. И двамата са велики, защото са разчупили стереотипите, точно както и двамта са мижитурки, понеже ги беше страх да играят по правилата. За всичкие ясно, но никой не иска да си признае, че едното лошо момче е просто откъсналото се и самоосъзнало се политическко алтер-его на другото. А най-големия враг ан всеки човек е винаги самия той, най-ожесточените спорове, винаги са тези, които протичат в нечия глава.
Стърчането на лошото момче отдавна стана самоцел. Едно време стърчането беше изящен похват за изказване, за демонстрация на идеи. Сега търчането е просто trademark, който се пази,, заради някогашната си ценност. Като ония дето изкараха пари от т'ва че притежавали земята под големя надпис "HOLLYWOOD", не че ако им върнат земята вместо пари ш'а я правят нещо... чукари, неплодорони, не стават за строеж... Ама могат да плашат с тая собственост... че ш'а разрушат един огормен културен символ, ако не им се угоди. И наш'то момче е така... има си едно стърчане, то го притежава, то сие негов trademark. Върху т'ва стърчане ен може да изгради нова кариера, не може да създаде нов образ или да подхрани стария и да го възроди... То може да е само бонус към нещо, а нещо няма.
Единственото нещо, което може да спаси нашето момче и аз се надявам, че наистина това се случва в момента и на есен ще видим в действие, е да излезе от полезрението на "публиката". Революцията отдавна приключи, сега се прави бизнес, а в бизнеса да стърчиш не винаги значи да си велик, поняго значи, че просто пречиш да се видят по-интересни неща...
Хората могат да остаряват като цървули или като катедрали, за идеите се отнася същото. "Лошото момче" и като човек и като идея може да избере, все още има шанс да остарее като катедрала, но трябва да направи рязък завой.
Искам да припомня на колежката Недялкова, че "няма богове", лошото момче е смъртно и като човек и като идея. И докато да се бориш за физиеския живот на един човек е повече от естествено и необходимо, то да се вкопчиш в живота на една идея во веки е нелогично...
Със здраве! :)
